ГАЙТАНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЙТА̀НЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. 1. Прил. от гайтан (в 1 знач.); гайтанов. Из пътеките между лещака срещаха ме или ме преваряха с вързопи в ръце, облечени в сини сукмани, с гайтанени пръгове по страните, купове купове помакини. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 42. Ето ги [войводите] — накривили калпаци, — облечени в салтамарки с размахнати ръкави, в беневреци с безброй гайтанени завръкулки. П. К. Яворов, ХК, 100. Малкият Кръстьо .. се тръшна в скута ѝ и започна да дърпа нагънатия гайтанен ръб на ръкава ѝ. Г. Караславов, ОХ IV, 64.

2. Прен. Само мн. Нар.-поет. За вежди — тънки и източени като гайтан; вити, гайтанови. Една отвесна черта беше се спряла между гайтанените ѝ вежди. Й. Йовков, СЛ, 7. С грубата си ръка гладеше нейното красно лице, нейните гайтанени вежди. Ст. Ботьов, К (превод), 11.