ГАЛАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЛА̀НТ м. Остар. Изискан човек, който проявява щедрост в компания; галантон. Очевидно, дотегнало му бе да лежи с часове

под масата в клуба, да слуша трясъка на пуловете от таблите, щракането на билярдните щеки, с които Хаим Челеби, без да ги пробира, артистично ни бие, но като галант, винаги черпи и плаща. Н. Попфилипов, РЛ, 112. Много пъти биваме пестеливи там, дето би трябвало да се показваме щедри, .., а разточителни и галанти — там, дето би трябвало да бъдем най-икономисти, най-пестеливи. Ступ., 1875, бр. 9-10, 65.

— От фр. galant. — В‑к Ступан, 1.V.1857.