ГАЛА̀НТЕН

ГАЛА̀НТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който е изискано вежлив, изтънчен, учтив. Между другите, тя игра — три пъти — и с един висок, окичен и галантен господин. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 56. Ако устройваше пиршества — не пиеше, ако галантният Ирник се трудеше да го заобиколи с прелъстителни чужденки — правеше се, че не ги забелязва. А. Гуляшки, ЗВ, 124.

2. Който изразява вежливост, изтънченост, учтивост. И докато всички на масата си разменят цветя и се смеят на галантните бележки, които Люцкан нарочно сипе по-щедро, той подава на Иванка стрък синя теменуга и ѝ шепне за сметка на секретаря. Й. Йовков, ПК, 55. Баранов се ръкува с кмета с неизменната си спокойна, галантна усмивка, като че ли беше дошъл за среща, а не за нещо друго. Х. Русев, ПС, 147. Викове, пререкания, галантни намеци и мелодични, престорени възклицания се смесваха с чукането на чашите. Ст. Дичев, ЗС I, 413.

3. Остар. Който проявява щедрост в компания.

— От фр. galant през рус. галантный.

Списък на думите по буква