ГАЛАНТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЛА̀НТНО нареч. С изисканост, с изтънченост; вежливо, изискано, изтънчено. Това беше приятна и сантиментална игра, .. създадена от въображението на старото романтично време, .. когато благородните и храбри рицари .. бляскаво и галантно са флиртували из широките зали на замъците. Й. Йовков, ПК, 39-40. Музиката свиреше валс .. Младши кавалерийски офицери се плъзгаха по паркета, подрънкваха с шпорите си и галантно чупеха кръст в покани към госпожиците. Д. Ангелов, ЖС, 223. Васил скочи и галантно целуна ръка на леля си. М. Грубешлиева, ПП, 248.