ГАЛАНТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЛА̀НТНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на галантен; вежливост, изисканост, изтънченост. Той не забравя предишната си галантност и прави такъв дълбок и грациозен поклон, който от своя страна изненадва госпожицата. Й. Йовков, ПК, 82. — Заповядайте! — каза Мирков, като блъсна отключената врата и с непривична, малко смешна галантност се дръпна, за да ѝ стори път. Л. Дилов, ПБД, 46. Нямаше го някогашния Филип, който танцуваше модерни танци с неповторима галантност. К. Калчев, СТ, 56.