ГАЛАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЛА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Диал. 1. Който е нечист, мръсен; галатски, ганаден. Овчар Драганке думаше: / — Не пий, Драганке, таз вода, / таз вода й мътна галатна, / снощи войници минаха, / цар Йорга ранен носеха, / че му раните омиха / и му кърпите опраха. Нар. пес., СбВСт, 65.

2. За ядене през пости — който е блажен.

3. Прен. Който е покварен, разхайтен, безнравствен. "Тодоре, синко, Тодоре, / не земай Пейна Петрана, / Петрана й чедо глезено, / глезено чедо, галатно." Нар. пес., СбНУ ХХVII, 207.

4. Прен. За думи — неприличен, непристоен, циничен.

◊ Галатен в устата. Диал. Който обича да говори неприлични, цинични думи; циничен.