ГАЛАТИН —Речник на българския език — алтернативна версия
ГАЛА̀ТИН
ГАЛА̀ТИН, мн. гала̀ти, м. Диал. Мръсен, нечист човек. Из облак змейно придума: / .. / Тая е вода галатна: / вчера галати миная, / със кола болни карая, / та им кърпите перея / и им раните миея. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 48.