ГАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ГА̀ЛЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от галя като прил. 1. Който е любим, мил, свиден някому. До синора под трънлива круша виси пъстра люлка, а в нея изведнаж изпищява с прегракнал глас галена рожба и пронизва като с остър шиш сърцето на майката. Елин Пелин, Съч. I, 155. Забележително е колко тоя образ е любим и гален на поета. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 77. О, спи ми, галено дете, / сънят край нас лети, / вън птиченцата — спят и те. А. Разцветников, Ст, 70.
2. За блян, мечта, надежда — който е пазен, таѐн съкровено, грижливо в душата; лелеян. Нима до вчера галените надежди, до вчера живите мечти .. рухват? Елин Пелин, Съч. I, 141. Всеки мечтаеше нещо, гонеше едно свое ревнувано и галено щастие. Д. Немиров, Др, 65. Мойте пролетни надежди, / тях ги слънце не огре, — / галена мечта за лято / преди лятото умре. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 51.
3. Който изразява нежно и ласкаво отношение, топлота; гальовен. Тотка престана да хълца, заслуша се в топлите, в галените думи на непознатата жена, но после пак заплака. Елин Пелин, Съч. II, 170. — И ти да не ми кажеш досега, че си знаела да пееш така хубаво! .. — А ти всичко ли си казвал на мене? — попита го тя с някакъв гален и безобиден упрек. Г. Караславов, С, 109. Разпокъсани от живота, момински мечти блуждаеха в главичката ѝ. Галени погледи, мили срещи, атмосфера, напоена с възторзи, благоговение — страстни, чисти мъжки милвания — и що? Г. Стаматов, Р, 177. Правеше ми впечатление, че той я назоваваше винаги с галеното ѝ име и като говореше за нея, в думите му трептеше и нежност, и топлота, и уважение... Г. Константинов, Сб??СЕП, 454.
4. Който е свикнал да се изпълняват всички негови желания и прищевки, да му се обръща много внимание и да получава всичко наготово или с чужда помощ; глезен, разглезен, капризен. Не зная какво представляваше това галено момиченце, но то беше любимка на всички учители и учителки и те спомогнаха още повече да се разглези. Елин Пелин, Съч. IV, 256. У Драга той не съзря никакво изменение на чувства и обноски към себе си — сѐ тъй сърдечна, галена, лекомислена, своенравна. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 111. Лош ли е Велко?... Коя ли майка не мисли, че нейният син може да се ожени дори за галената царска щерка? Д. Талев, И, 261.
◊ Галено дете на някого. Някой, който е обичан и предпочитан пред други; любимец, галеник. Тези двама приятели [любимци на Гудев] са галените деца на министерството. Пряп., 1903, бр. 35, 2. Галено дете (чедо) на съдбата. Книж.; Галено дете (чедо) на живота. Книж. Рядко. Човек, който има само успехи, радости в живота си. Между близки и приятели той [Ив. Андрейчин] минава за любимец на боговете. Нищо не е смущавало неговия весел нрав. Винаги внимателен, чист, засмян, любезен — .. — той изглежда галено чедо на съдбата. Ив. Богданов, СП, 239. Може да си без сърце, т.е. да си безсърдечен човек, но надарен ли си с благоразумие — ставаш избраник на живота, негово галено дете. А. Гуляшки, ЗР, 111.