ГАЛЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ЛЕНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от галя и от галя се. — А нашите загорци? — Галене и милуване до венчило. Прогърмят тъпани и крейнат глава по гурбет. П. Тодоров, Събр. пр II, 205. Майчината нега и обич към първото чедо и галенията на роднините са разглезвали детето. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 115. Николчо беше мирно и сънливо дете, а сега събаря и звездите от небето!... Какво не прави галенето! Л. Каравелов, Съч. VII, 17.