ГАЛЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ЛЕНО. Нареч. от прил. гален; нежно, ласкаво, гальовно. Стойко върза воловете в широкия агъл зад къщата, потупа ги галено по вратовете и заобиколи да нагледа и другия добитък. Г. Караславов, С, 12. Василена остана на двора, ходеше назад-напред, ту говореше галено на детето си, ту му пееше, за да го бави. Й. Йовков, АМГ, 224. Той милваше бедното уморено животно, говореше му галено и го разбираше. Елин Пелин, Съч. V, 28. — Коленце! вземи, вземи! — каза му галено и бащата! Ив. Вазов, Съч. ХII, 44.