ГА̀ЛИ

ГА̀ЛИ1 мн., ед. (рядко) гал м. Истор. Римско название на келтите, населявали от IV до I в. преди н.е. Галия (историческа област в Европа, разположена на територията на съвременна Франция, Северна Италия, Белгия, Люксембург и части от Швейцария и Холандия). Преди шест века седемдесет години са строили наместниците на апостол Петра — свой дворец и своя твърдиня, тук, на тоя стар световен кръстопът, през който са минали далечните раси и цивилизации — келти, гали, .. — запътени към своя неизбежен залез. К. Константинов, ПЗ, 108. Една нощ те се изкачили тайно по стръмните склонове на Капитолия, а един гал дори стигнал до върха на крепостната стена. М. Марчевски, ТС, 75. Обсадата [на Рим] продължила много дълго време. Галите се оттеглили едва след като им бил даден богат откуп. Ист. V кл, 1980, 193.

— От лат. Gallus. — Й. Груев, Кратка всеобща история (превод), 1858.

ГА̀ЛИ

ГА̀ЛИ2 само мн. Спец. Болестни израстъци по различни, предимно млади части на растенията; шикалки, цецидии.

— От лат. galla.

Списък на думите по буква