ГАЛИМАТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЛИМА̀ТИЯ ж. Разг. 1. Нелогичен, без ясен смисъл и съдържание израз; безсмислица. Тоя термин "декадентство" е нов. Знаете ли .. какво значи това? Мъгла, галиматия, ритмувани и неритмувани безсмислици, стихотворни дивотии на бездарността или скудомислието. Ив. Вазов, БП, 148.

2. Разш. Бъркотия, неразбория. Друг един с разпукната капацина ме гледа жално, жално. "Помогни ми, кай, бе джандар — пребиха ме." А из салона една галиматия — иди, че разбери. Хр. Радевски, Избр. пр III, 43.

— От фр. galimatias. — Друга (простонар.) форма: галима̀ция.