ГАЛО̀Ш

ГАЛО̀Ш м. 1. Плитка каучукова обувка, която се носи обикновено над друга обувка в кал, сняг и др. — Ти ходиш с два чифта калеври... Защо не даде единия чифт на някой бос сиромах? .. — Това не са два чифта... — смънка господинът. — Горните са галоши... Г. Караславов, Избр. съч. II, 289. Турих едни галоши на бос крак, наметнах палтото отгоре, запалих фенера .. и излязох на пътя. Й. Радичков, ББ, 54. Един рошавоглав хамалин с въже, намотано и преметнато през рамо като генералски лампаси, с галоши на бос крак, беше яхнал единия от лъвовете, държеше се за гривата му и ревеше с простуден пресипнал глас. А. Каралийчев, НЧ, 45.

2. Само ед. Разг. Пренебр. Глупав, тъп човек. — Кофа донесъл! .. И тридесет години да плаваш, все ще си бъдеш галош! Н. Антонов, ВОМ, 15.

◊ Тъп като галош. Разг. Пренебр. Много тъп, глупав. — Кутиите [цигари] обаче са на татко им. Той има много, защото ходи в чужбина. Татко казва, че е тъп като галош, но мама казва, че много си е добър човека. Тарас, Ст, 1963, бр. 903, 1. — Е, умен съм, макар хората да казват понякога за някой глупак, че бил тъп като галош. Ив. Остриков, ОП, 22.

— Фр. galoche през рус. галоша. — Друга (остар.) форма: кало̀ш. — В‑к Гайда, 12. IV. 1864.

Списък на думите по буква