ГАЛУНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЛУ̀НКА ж. Диал. Гарга, чавка; галица. По небе фъркат галици, / галици, черни галунки, / Янка галици думаше. Нар. пес., СбВСт, 710. "Галички, черни галунки, / като високо фъркате и нашироко гледате, / знайте ли, познавате ли / мойта нийде прилика, / мойта прилика Стояна?" Нар. пес., СбНУ ХХVII, 211.