ГАЛЬОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЛЬО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който е нежен и ласкав в отношенията си към другите. Аз много обичах баба Галуна,

защото тя беше приказлива и гальовна. А. Гуляшки, ЗР, 48. Еснафският дом с дълбоко привързаните един към друг съпрузи, с домашното огнище, в което майката-светица простираше грижовно крило над съпруг, деца и старци, с добродушно усмихнатия дядо, с гальовната баба; .. — този бащин дом е обвит с оная романтика, която струи от Дебеляновите стихове. Ив. Хаджийски, БДНН, 10.

2. Който изразява нежно и ласкаво отношение, топлота; гален. Геракът говореше меко и укорите му бяха нежни, топли и гальовни. Елин Пелин, Съч. III, 53. Вечер тя казваше нежно: "Душичке, спи ли ти се?" Душичке... Мила... Това бяха майчини думи, думи бузкрайно гальовни и грижовни. П. Стъпов, ГСВ, 132. Гласът ѝ бе тих и гальовен, но на лицето ѝ не трепна усмивка, като че не говореше, а само мислеше онова, което му каза. О. Василев, ЖБ, 126. Жена ми го стрелва с един топъл гальовен поглед на доверие и нежност: — Николай... Синът ми не бърза да се отзове. Др. Асенов, СВ, 102. ^● Обр. Един океан от лъчи падаше от небето. Лъчи топли, нежни, гальовни. Ив. Вазов, Съч. ХI, 87. Двете големи и рошави кучета, .. — унасяни от гальовните звуци на кавала, приятно дремят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 2.

3. Който обича да се гали, да се умилква. Съвсем противоположно на суровия Бара беше третото куче — една черна хрътка, игрива, гальовна, угодлива. Ив. Вазов, Съч. ХV, 126. От съжаление към това лениво, но много гальовно животно с черен лъскав косъм, .. Филип Славков биеше врабчетата. К. Калчев, СТ, 53. Гальовно дете.