ГАЛЬОВНИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЛЬО̀ВНИЧКА ж. Нар.-поет. Умал. от гальовница. Село, село пусто останало, / га си нямам в село гальовничка. / Една имах и тя се ожени, / мен повика кум да я венчавам... Вл. Полянов, БВП, 31. Очи, очи пусти останали, / га си нямам в село гальовничка, / една имах и тя се заглави. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 69.