ГАЛЬОВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЛЬО̀ВНО нареч. 1. С нежност, с ласкавост, с топлота; нежно, ласкаво, галено. Майката престана да преде и някак гальовно загледа сина си. Сп. Кралевски, ВО, 120. Когато дигаше тежкия бъкел и пиеше ненаситно и жадно, тя гледаше гальовно зачервеното му лице и шепнеше: — Божичко, такъв момък да се падне на Кина, та и аз сполай да кажа! Г. Караславов, СИ, 90. — Люлин, марш оттук! — смъмри го [кучето] гальовно стопанката. Й. Попов, РП, 12. ^● Обр. Чардаците мълчат в дълбоката си сянка и в дълбоката нощна тишина, приспивани гальовно от сладкия ромол на чучурите. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 59.

2. С галене, с умилкване. Котката подигна глава ..; сетне измрънка тихо, изви грациозно отслабналия си врат и потърка гальовно глава върху възглавницата. Д. Талев, ЖС, 368-369.