ГАЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ЛЯМ, ‑яш, несв., прех. Диал. Обичам, любя; галя. Не стига че ти изпиха и излапаха парите... За отплата жена ти намериха... — Какво мешаш хората, бобайко? — отговори Ариф и отметна косите си назад. — Сам си галям Емине. Б. Несторов, АР, 142. галям се страд. и взаим. — Галяте ли се със Захаринка? — запита Садък, когато кривнаха по пътеката край дерето. — Е, па да! — горделиво отговори Медко. Х. Русев, ПЗ, 138.