ГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАМ обикн. ед., м. Рядко. Силен безреден шум от гласове; врява, глъчка. Наоколо ечеше оглушителен шум и врява. Всички викаха, всички поръчваха и посред общия гам току се чуваше едно име — Киро, Киро, Киро. Г. Райчев, ЗК, 36. В ходника настъпи мълчание. Повиканите се запровираха между навалата. Вратата се затвори след тях и отново се поде предишният гам. Ст. Чилингиров, РК, 290. По всички краища на града е шум и гам: / отпред се стича в новоосветений храм / сган повилняла, роби дрипави и бледни. К. Христов, Кр, 7.

— Рус. гам.