ГА̀МЀН

ГА̀МЀН м. Разг. Невъзпитан и безсрамен уличен хлапак; уличник. Десетки гамени, зацапани и развлечени, обиколиха вагоните и се почна една таквази просешка музика, щото всички пътници от трена увиснаха на прозорците. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 28. — Нямаше гамени с просташки палта на райета и с ухилени уста, пълни с безсрамни думи; мъжете, които срещахме, ни оглеждаха, но почтително и мълчаливо. Б. Райнов, ДВ, 69. // Руг. Дързък, нахален, невъзпитан и груб човек. Десетина минути той [генералът] поседя без настроение, .. когато тръгна да си върви и всички отново станаха на крака, младежът не помръдна от мястото си. — Гамен! — изгърмя внезапно генералът. — Ще те науча аз тебе! П. Вежинов, ВП, 42. То [новото министерство] .. поголовно уволни съдебни и полицейски административни служители, като ги замести с катили и кръгло безграмотни улични гамени, на които единствената заслуга бе и е, че цели 8 години биха и живи гориха българските граждани из участъците. Пряп., 1903, бр. 32, 3.

— Фр. gamin 'момче, хлапе'. — В‑к България, 23. VII. 1902.

Списък на думите по буква