ГАНА̀ДЯ

ГАНА̀ДЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Диал. Псувам; галатя. А не е, да речеш, че бие или ганади, каквото има други зли хора — не е, дядо Дичо ни бие, ни ганади, ама само намръщи чело, свие вежди, па те погледне с ония очи... та потрепериш!... М. Георгиев, Избр. разк., 64. Ката Гмурчова! Тя каквато е, ще ѝ затвори устата! Тя сама ме отвика тия дни и ми рече: "Що търпиш тая жена да ви ганади бе, ами я не дадеш под съд?" Ст. Даскалов, СЛ, 375.

Списък на думите по буква