ГАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАНТ, га̀нтът, га̀нта, мн. га̀нти, м. Остар. Книж. Ръкавица. Предната линия на ложите живописно се протакаше със своите багрени птичи крила, .., ленти, капелни гарнитури и гребени за шиньони; воали, корсети, ганти, евантайли, които произвеждаха хлад въз загорещените от душния въздух физиономии. Ив. Вазов, Съч. Х, 82. Докладчик втори, с жестове галантни / яката белоснежна си оправи, / полека сваля жълтите си ганти / и в джоба кърпа розова постави. Ем. Попдимитров, СР, 70.

— От фр. gant.