ГАНЬО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀НЬО, мн. ‑вци, м. Разг. Пренебр. Прост, недодялан, хитър и недоверчив човек; дебелак, простак, ганьовец, байганьовец, Бай Ганьо (по името на героя от едноименното произведение на Ал. Константинов). За моя голяма изненада Личо заяви, че

на срещата [с Жана] ще отиде на всяка цена. — Абе да не съм някой ганьо, че да не ида, щом ме канят — каза той, като отбягваше погледа ми. К. Георгиев, ВБВЛ, 7.