ГАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАР, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Сив. Миналата година от същото това село тя [Лиса] замъкна пет кокошки и един глупав петел. Какъв пир беше тогава, какво богато ядене падна! Защо и сега няма едно мъничко кокалче от оня тлъст гар петел?... Г. Караславов, СбХ, 133. Отговаря бравий Кракра: / "Ой те тебе, цар Василий, / дори свети ясно слънце, / на моите гари очи, / .., / я не давам влас, ни косъм / от Перника да се кътне." П. Р. Славейков, Избр. пр I, 352.