ГАРА̀ЖЧЕ

ГАРА̀ЖЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от гараж; гаражец. В нашия район се оказаха пет-шест стари гаражчета, но за мое нещастие заети. В. Ченков, ВН, 1960, бр. 2639, 4. — Елате да видите как сме стегнали гаражчето си — поканиха ни те. ВН, 1964, бр. 3880, 2.

Списък на думите по буква