ГАРАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАРА̀НТ м. 1. Лице, което дава парична или словесна гаранция за някого или нещо; поръчител. Баща ми не го е познавал и не бил го и виждал, но получил от него писмо,

с което го молел да му стане паричен гарант, за да бъде освободен от затвора, осъден за някаква дребна простъпка. Т. Влайков, СбЦГМГ, 324. Ти трябва да се запишеш в нашата партия .. Моята дума се чува, ще ти стана гарант. В. Нешков, Н, 279. Получи се отговор, който даваше известни надежди, че сделката при сигурни гаранти, одобрени от фирмата, може да стане... Л. Стоянов, Избр. съч. III, 443. Редакцията, администрацията, печатарството и техническата част на вестника се разпределяла на равни части така: Ботьов — редактор, дядо Паничка — печатар, ..; а братя Василеви, тютюнджии в Браила — касиери и нещо като гаранти за сигурността на вестника. З. Стоянов, ХБ, 126.

— От фр. garant през нем. Garant. — В‑к Нова България, 17.Х.1876.