ГАРАНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАРА̀НТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни. Остар. Прил. от гарант. По тая причина турският министър на вънкашните дела е имал доволно жесток разговор с представителите на гарантните сили. Хр. Ботев, Съч. 1929, 315.