ГАРАНТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАРА̀НТИН, мн. гара̀нти, м. Остар., сега простонар. Гарант, поръчител. Апостолите в Гюргево цялата зима преминаха на негови разноски, той [Димитър Горов] отиваше секи ден да им става гарантин на полицията. З. Стоянов, ЗБВ I, 273. След няколко месеца .. Спасов можа да се отърве от затвора, защото намерил гарантин, който да поръчителствува за него. Бълг., 1902, бр. 456, 3.