ГАРАФА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАРА̀ФА ж. Вид шише за вода с дълга шия. След това надигна гарафата и водата шумно закълколи в гърлото му. Изпърха доволно и пусна шишето до черния кончов на ботуша си. М. Яворски, ХСП, 207. Като видяха богатата трапеза и червеното вино в големите стъклени гарафи, луговските знаменитости веднага седнаха на централно място. К. Калчев, ЖП, 183. Дойчинов видя, че тя се олюля, стана и с една ръка я прихвана, а с другата сипа вода от гарафата в една чаша и ѝ я подаде: — Седнете, пийнете, успокойте се! Ст. Даскалов, СЛ, 509. Тука [на изложението] се виждаше естественото грозде, по-нататък негова сок в прехубави златни гарафи! Лет., 1874, 234.

— От араб. през исп. garrafa, през гр. γαρά5α и фр. caraffe. — Разговорник греко‑болгарский, 1835 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 235). — Други форми: гра̀фа, кара̀фа.