ГАРД —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАРД¹, гА̀рдът, гА̀рда, мн. гА̀рдове, м. Спорт. 1. Само ед. Позиция, положение на защита, обикн. в бокса и др. спортни двубои и игри.

2. Играч от защитата (във волейбола, баскетбола и др.); защитник. Гардът на бас‑

кетболния отбор "Ла Лейкърс" беше избран за играч на седмицата. Д, 2000, бр. 91, 20. Варненци обявиха, че купуват от Бургас гарда на националния отбор по баскетбол Юлиан Радионов. Д, 2000, бр. 88, 11.

◊ Вдигам / вдигна гарда. Разг. Повишавам изискванията, претенциите си към някого. Откакто стана шеф, вдигна гарда и взе да прави непрестанни забележки на другите. Свалям / сваля гарда. Разг. Губя самоувереност и преустановявам нападките, нападателното си поведение към някого, нещо. С наближаването на изборите и най-яростните противници на борда свалиха гарда. ДТ, 2000, бр. 283, 12.

— Фр. gаrdе.

ГАРД², гА̀рдът, гА̀рда, мн. гА̀рдове, м. Нов. Разг. 1. Човек, нает да пази, охранява високопоставена личност или човек в опасност; охранител, бодигард. За сигурността на високия гост се грижат четирима гардове. 24 часа,2000, бр. 262, 4. Гардовете от НСО са снабдени със специална свързочна техника. ДТ, 2000, бр. 260, 7. Гард на Шешел стреля пред парламента. 24 часа, 2000, бр. 276, 31.

2. Служител от охраната на учреждение, заведение и др.; охранител, бодигард. Гардовете на бар "Анаконда" отказват да ги пуснат гратис. Между гостите и охранителите припламва искра. 24 часа, 2000, бр. 231, 12. Едрият гард на вратата на клуба ме пита за спрей. Ег, 1999, бр. 28, 86.

— Англ. guard.