ГАРНИЗОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАРНИЗО̀Н м. Войскови части, постоянно или временно разположени в населено място за охрана или обучение. Опълченската рота .. вървеше по дирите на настъпващите войски и служеше ту за гарнизон по градовете, .., ту за охрана на обоза и на железопътните линии. Елин Пелин, Съч. II, 153. Градът беше важен център, седалище на окръг, на голям гарнизон с дивизионен генерал. К. Константинов, ППГ, 18. Доколкото можах да установя през време на късия ми престой в тоя град [Белград], крепостта е в същото състояние, в което са я оставили турците; в нея квартирува многообразен сръбски гарнизон. Д. Талев, ПК, 121.

— Фр. garnison през рус. гарнизон. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.