ГАРСОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАРСО̀Н м. Остар. 1. Келнер, сервитьор. Гарсонът му донесе кафе и едни зацапани корици. Ал. Константинов, БГ, 74. — Вие отдавна ли сте тука? — Завчера пристигна — отговори Балтов... — Гарсон!... Още две бири и един коняк. Ив. Вазов, Съч. ХI, 186. Осъмваме в Лион .. В бюфета светят ярки глобуси, .., гарсоните разнасят горещо ароматично кафе. К. Константинов, ПЗ, 95. Милан беше младо момче, което работеше като гарсон във вагон-ресторанта на конвенционала. Д. Спространов, С, 152. В сладкарницата влезе един висок, сух, с мургаво лице цивилен господин, с фес. Той се обърна към гарсона и му поръча нещо. П. Шатев, ВМ, 105.

2. Момче — прислужник в хотел. Дълга редица уморени и навъсени гарсони от двадесетина хотели, в разноцветни мундири със златни копчета, ви посрещат на гарата. ОФ, 1950, бр. 1900, 4. Диди не дойде, а вън беше вече светло. В коридора гарсоните метяха и хлопаха с лопатите. М. Грубешлиева, ПП, 11.

— Фр. garçon 'момче'.