ГАСИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАСЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Приспособление за гасене на светлина, огън и др. ^● Обр. Офицерството, възпитано в краен национализъм, виждаше в лицето на комунистическия интернационализъм гасител на свещеното огнище на национализма. Д. Казасов, ВП, 269.

2. Вещество за гасене на пожар.

3. Техн. Приспособление за отстраняване или намаляване на трептенията в механична система, намаляване скоростта на течение и др.; умъртвител.