ГАСНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГА̀СНА, ‑еш, мин. св. ‑ах, несв., непрех. 1. За пламък, светлина и под. — постепенно преставам да горя или светя. Около стълбовете дим, из които високо припламваха и гаснеха потоци искри — сновяха тъмните фигури на войниците. Й. Йовков, Разк. II, 106. Вечно мълчание пълнеше голямата стая и слабият пламък на кандилото .. гаснеше и се криеше пред страшната тишина. Елин Пелин, Съч. III, 99. Влизаш в един ресторант, бляснало навсякъде с електричество, плафонът осеян с разноцветни трептящи електрически звездици, сам-там изпихват и гаснат магически огневе. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 64. Небето над нас е все тъй обсипано със звезди, ала някои са взели да побледняват и да гаснат. Т. Влайков, Пр I, 264. А гаснат един подир друг огньовете / на стражите в нощния мрак. К. Христов, ХЗ 1939, 103. Тирани, всуе се морите! / Не се гаси туй, що не гасне! Ив. Вазов, Съч. II, 58. ● Обр. За ден, вечер, нощ и под. Привечер, когато тоя пролетен хубав ден вече гаснеше, Иглика вървеше с наведена глава след стадото си и го закарваше към село. Елин Пелин, Съч. II, 52-53. Да се завърнеш в бащината къща, / когато вечерта смирено гасне / и тихи пазви тиха нощ разгръща / да приласкае скръбни и нещастни. Д. Дебелянов, С 1946, 87. Гаснеше печално — озарен / морний ден и вееше прохлада. Хр. Ясенов, Събр. пр, 45. Заслушан в смътните слова / на полунощ, която гасне, / по твоите следи неясни / в притома тръпна и зова... Н. Лилиев, С 1932, 26.
2. Прен. За звук, шум и под. — постепенно ставам по-слаб, по-тих. Гръмливи звукове от оркестра изскачаха буйно на мелодични талази из балния салон и гаснеха далеко в тъмния и студен въздух на нощта. Ив. Вазов, Съч. IХ, 31. Разговорът гаснеше, както става винаги, когато между двама близки хора се появи нещо недоизказано. Ем. Манов, ДСР, 56. Другите шумове гаснеха, между клоните прелитаха синигерчета и малки сиви кълвачи. Д. Фучеджиев, Р, 145. И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди, / гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак. Хр. Смирненски, Съч. I, 34.
3. Прен. За чувство, настроение и под. — постепенно намалявам силата си, постепенно преставам да бъда ярко изразен, замирам. Надеждата гаснеше се повече и повече. При това Иван се не връщаше. К. Величков, ПССъч. I, 135. Свободолюбивият дух у народа гаснеше заедно с любовта към отечеството. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 15. Как умират без съчувствие копнежите, как гаснат без надежда желанията. Елин Пелин, Съч. V, 69. Радостта и ентусиазмът на копривщени бързо гаснеше, хората наведоха глави, стреснаха се. П. Стъпов, ЖСН, 270-271. Русите не идваха .. И все пак тревогата ставаше по-голяма, страхът ставаше по-голям с всеки нов ден, радостта гаснеше, в сърцата отново оживяваше старата, вековна тъга. Д. Талев, ПК, 654-655. Гасне мечта златодарна / в мразни, безстрастни лъчи. Н. Лилиев, С 1932, 17.
4. Прен. Постепенно губя сили, чезна бавно; отпадам, линея. Отец Йоаким лежеше в килията си със затворени очи и тихо гаснеше. Д. Талев, СК, 112-113. Непоносима мъка пълнеше душата ѝ. Тя почна бързо да унива и гасне. Елин Пелин, Съч. III, 74. Болестта се усилва. Аз ще умра. Неуже ли аз ще умра? Аз?... Ще слабея, ще гасна и те ще дохождат да ме гледат... Ал. Константинов, Съч. I, 312. И той си спомни как Норето бавно и безнадеждно гаснеше през последната военна година от глад и изтощение и си представи, че така е угаснала като догоряла свещичка и Марийка. Д. Здравков, НД, 173. Колкото и силни да са бурите, старият Герак не рухва изведнъж .. Той не рухва, постепенно, бавно, мъчително гасне. ОФ, 1958, бр. 4193, 3. Ний раснем в нищета, ний гаснем сред печал / и ръсим в своя друм сълзи и кървав пот. Хр. Смирненски, Съч. I, 100.
5. Прех. Диал. Гася. Вошка огон валеше, / вофче-то го гаснеше. Нар. пес., СбБрМ, 23. Жаба огон валеше, / от ощо го валеше, / поеке го гаснеше. Нар. пес., СбБрМ, 22.