ГАСНЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАСНЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. гасня̀х, прич. мин. св. деят. гасня̀л, ‑а, ‑о, мн. гаснѐли, несв., непрех. Поет. Бавно и постепенно гас‑

на. Тихо, тъй тихо е навред. Огньовете от време на време припламват сами и пак гаснеят един по един. Д. Калфов, ПЮН, 160. Очите му гаснеят и цялото му лице губи изведнаж всичките си мускули и приема вид на череп. Л. Стоянов, Х, 22. Гаснее, тъне слънце зад вълните. / Заход е цял във кървав плам облян. К. Христов, Избр. ст, 19. Вярвам, да, има гроб/ .. / Там гасней любовта, / там омразата спи... Ив. Вазов, Съч. III, 32. — "Изкуството! — Некътната до днес / гасней и в него мойта свята вяра..." П. П. Славейков, Събр. съч. I, 68.