ГАСЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГАСЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. 1. Спирам, прекъсвам горенето или светенето на нещо. Той тичаше насам-нататък, .., вземаше едно, оставяше друго, или пък с отчаяна храброст се спущаше сред дима и пламъците, за да гаси и това, което вече не можеше да се спаси. Й. Йовков, Ж, 1945, 99-100. Тука пак се запалиха колелетата на един вагон! .. Поливаха, гасиха, палиха, смъдиха... хеле тръгнахме. Ал. Константинов, БГ, 25. Огнено зарево освети хлътналия сред гигантски планини Разлог: гореше големият хан на Тодеви. И хукна мало-голямо да гаси. А. Страшимиров, А, 245. На площада пред общинското управление се събраха пазванти и пъдари и започнаха да гасят запалената архива. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 288. В това време започнаха да гасят лампите. В залата стана полутъмно. Ал. Бабек, МЕ, 265. От тридесет години пред божия олтар / свещи и кандила реди, гаси и пали. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 168.
2. Спирам работенето на двигател с вътрешно горене. Шофьорът намали ход, спря, без да гаси мотора, и отвори вратата: — Само другарката — каза той, без да поглежда никого. Т. Монов, СН, 212. — Слез долу, слез! Трактористът неохотно се приближи, без да гаси мотора. И. Петров, НЛ, 158.
3. Прен. Правя да спре, да прекъсне (жажда); утолявам, засищам. — Ти сложи повечко сиропец, сладко, да си гаси жаждата Райна. Все са витамини, ще я поддържат, че с яденето мъчно ще върви. В. Бончева, АП, 73. И ако в жарки дни нявга вий пламнала жажда гасите, / ако на сянка отдъхвате, близо до бистро поточе, / то си спомнете тогава за мене и мойте услуги. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 129.
4. Прен. Правя да изчезне, да замре (чувство, настроение и под.). Милост и състрадание гасяха злобата .. Отчаян от всичко, той въздъхна тежко и отпусна ръце. П. Вежинов, НС, 101. Дъжд от глава до пети ги залива. / Само надеждата да не гаси! Бл. Димитрова, Л, 140.
5. Остар. Фин. Погасявам (лихва, задължение и под.).
6. Спец. За уред — отстранявам или намалявам трептенията в механична система. Изброените два еластични соединителя .. имат това преимущество, че въпреки простото си устройство, освен че гасят (омекотяват или амортизират) ударите, допускат до известна степен още и несъосност на съединяваните валове. Ст. Михайлов и др., ГМ, 37. гася се страд. Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне! Ив. Вазов, Съч. II, 58. Такива земи се дават обикновено за твърде дълго време и се отплащат малко по малко с годишни отплати, при които заедно се пресмята, та ся гаси и лихвата на недоплатените. Лет., 1874, 215. Огън със слама се не гаси. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 6.
◊ Аз паля, аз гася. Диал. За всичко се слуша и изпълнява моята воля, пълен и всевластен господар съм, от мене зависи всичко. Гася вар. Заливам с вода печен варовик. След малко захванаха да прекарват там камъни и греди и взеха да гасят вар. Т. Влайков, Съч. III, 193. Из всичките български
крайове дохождали мъже, жени, старци и деца да помагат .. Едни влекле камъни, други носиле пясък, трети гасиле вар, четвърти копале. Л. Каравелов, Съч. V, 99. Гася въглен<и> на някого. Разг. В народната медицина — извършвам баяне, чародейство против урочасване, уплаха и др., като пускам горещ въглен в студена вода, при което изричам определени заклинателни думи. Баяха му [на Стоян] девет баби, въглен му гасиха, дано премахнат тия черни уроки. Д. Яръмов, БП, 58-59. Гася огъня със зехтин (масло). Диал. Подклаждам, раздухвам разпра, скандал. Гася ракия. Прибавям към ракия вода, за да се намали алкохолният градус до 48°. Ни гасѝ, ни па̀ли. Диал. Човек с добър, благ характер.