ГАТАЛЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАТА̀ЛЕЦ, мн. ‑лци, м. Диал. 1. Учен човек. Не питай гаталец, а питай паталец. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 309.

2. Един от сурвакарите, който предсказва на домакина какво ще му се случи през Новата година; гатач (Т. Панчев, РБЯд).

3. Човек, който много говори; бърборко (Т. Панчев, РБЯд).