ГАТКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ТКАМ, ‑аш, несв., прех. и непрех. Диал. 1. Предричам, предсказвам някому какво ще му се случи през годината; гатам. И в книги, спазени от предвековни дни / белязано е тук, че хорски съдбини / жреци са гаткали — по бяга лъкатушен / на пенния поток, или пък от подслушан / в потайна доба шум на тъмните листа. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 83.

2. Задавам и разгадавам гатанки; гатам.

3. Правя предположения, догадки; гадая. А пред това кандило / сѐ дращи старецът и дрямка никак / до старческите му очи не се косва, / .. често / аз гаткам за какво ли пише той. Ив. Вазов, ИГП (превод), 111. гаткам се страд. гатка се безл. гаткам си възвр.

ГА̀ТКА МИ СЕ несв., непрех. Диал. Струва ми се (Н. Геров, РБЯ).

ГА̀ТКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Задавам и разгадавам гатанки; гаткам, гатам, гатам се.