ГАУБИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀УБИЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни. Воен. Прил. от гаубица. Във воденицата се оказаха сандъци с гаубични снаряди, засипани с пръст и сух тор. Ем. Станев, ИК I и II, 302. Оглушителен трясък разтърсваше въздуха .. Димът се разнасяше към нас — задушаваща миризма на сяра. Това бяха 12-сантиметрови гаубични гранати. М. Кремен, Б, 121. [Противникът] Бързо се оттегли, като при бягството си изостави на бойното поле една гаубична батарея заедно с впряговете, няколко минохвъргачки и тежки картечници. НА, 1959, бр. 3439, 3.