ГАФ

ГАФ1, га̀фът, га̀фа, мн. га̀фове, м. Разг. Неуместна, нетактична постъпка. — Не се казвам Урумов! .. Академик Урумов не ми е чичо, а вуйчо. В залата избухна лек смях .. — Чичо, вуйчо — все тая! — Събранието започваше с гаф — как ли щеше да свърши? П. Вежинов, НБК, 219-220. Веднъж Спас така се напи на събора в Гавазово, че направи голям гаф. Й. Попов, ББ, 57. Ганчо (троснато): — Хо-о, я го виж ти! Съсипан от мъка... Ама никак не понасям твоето лигавене. Два гафа правиш тая вечер. Кънчо: — Бог ми е свидетел. Душата ми е чужда на всякакви потайни, користни и суетни помисли. В. Нешков, П, 168.

— Фр. gaffe.

ГАФ

ГАФ2 междум. 1. За наподобяване на кучешки лай; джаф. Трите кученца с удоволствие дойдоха да си играят с нас .. Изведнъж се чу едно изненадващо "гаф!" — появи се кучката. ВН, 1959, бр. 2522, 4.

2. Като същ. Излайване, джавкане. Мургаш [кучето] заръмжа и с един-два гафа запротестира, но веднага му заповядах и той млъкна. Н. Попфилипов, РЛ, 153.

Списък на думите по буква