ГАЩАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЩА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За птица — който е с пера по краката. Един гащат петел разтваря големите си червени крила, почва да буха с тях, протяга шия и гърлено кукурига. А. Каралийчев, С, 296. Кокошките ровеха току-що изхвърлената смет, а един гащат петел стоеше оторе на бунището и гледаше строго. Ст. Даскалов, МЧ, 7. Вие отдавна вече знаете, че черната наша кокошчица беше излупила твърде хубави пиленца — едни из тях бяха герести, а други гащати. Л. Каравелов, Съч. II, 22. — Че какви качулати, гащати ерки имаш, кумице! Дай ми една за тамазлък. Ил. Блъсков, ПБ I, 68. Гълъби-гълъбчета с гащати краченца на стряха седят. Д. Манчев, БЕ II, 41.

2. Който е с шалвари. Героите на тези своего рода поеми .. или избягват във Влашко, или ги продупчи с калъч някой гащат башибозук. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 365. Дупничанки, те си ходят гащати. П. Р. Славейков, Сл, 78.