ГА̀ЩИЧКИ

ГА̀ЩИЧКИ само мн. 1. Умал. от гащи; гащенца.

2. Детски гащи; гащенца. При изпълнението на тая омразна длъжност особено беше тежко и досадно Кънчу, когато дойдеше ред да менява гащичките на детето и да му трие нечистотиите. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 234. Още го виждам [Матейча] — ей такова едно момче .. Косицата му — сламена, ризката — конопена, а гащичките му — до коленете. А. Каралийчев, СР, 117. Не беше отдавна. Само преди няколко години Филип тичаше по ризка и гащички из селските улици. С. Северняк, ИРЕ, 17-18.

3. Рядко. Гащета (във 2, 3 и 4 знач.). Всички [ромейски бегачи] се събудиха и останаха само по леки и къси гащички, но проклетият българин дори и кожухчето си не пожела да смъкне. О. Василев, ЗЗ, 44. При всяка пехца имало по две духала за разгаряне на огъня. Работниците работили голи, по гащички. ПН, 1934, кн. 2, 24. Криста се скри така стремително зад параванчето, сякаш я гонеха дяволи. Там намъкна своите морскосини гащички с бели дантелки, облече и роклята. П. Вежинов, НБК, 250.

Списък на думите по буква