ГВАРДЕЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГВАРДЀЕЦ, мн. ‑ѐйци, м. Военнослужещ в гвардия. Понесли се неудържимо напред, гвардейците наскачаха във вражите окопи и започнаха жесток ръкопашен бой. Ж. Колев и др., ЧБП, 110. Тържественият кортеж от адютанти и гвардейци в парадни униформи начело с музиката на гвардейския полк летеше по пътищата на Южна България. В. Геновска, СГ, 453. Свиха към двореца. Лазар усети как се разтуптя сърцето му .. Видя и гвардейците, застанали неподвижно пред високата княжеска порта. Д. Талев, ПК, 852-853. По средата между двете групи гвардейци яздеше князът — сам. А. Гуляшки, ЗВ, 63.