ГВАЦАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГВА̀ЦАМ, ‑аш, несв., прех. и непрех. Остар. и диал. Гвача. Тия 32 зъба на отрасъл човек не са същите ония, с които е гвацал докле е бил малко дете. КН, 1873, кн. 5, 15. Бяла е була минала, / .. / па ма е дома занела, / .. / със бял ма симит ранила, / с черно ма вино поила, / черни стафиди гвацала. Нар. пес., СбНУ ХIV, 16. — Тръгнах из една дълбока кория. Тревата росна, краката гвацат в гуменките ми, ама кой ти гледа. Г. Караславов, АЗ, 55. Гваца го, гваца, па не

смея да го каже. Н. Геров, РБЯ I, 211. гвацам се страд.