ГВАЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГВА̀ЧА, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Диал. 1. Дъвча, жвакам; гвацам. А гвачката, която се употреблява само от туркините и момичетата, той не гвачи. Л. Каравелов, Съч. II, 12. Бяхме изяли едно теле, а кожата му скътахме уж цървули да си правим, но като нямаше какво друго да се яде, започнахме да режем от телешката кожа, да я печем на жар и да гвачим, за да залъжеме глада. Н. Хайтов, ДР, 191. Майка му [на момчето] скришом му подаде един локум, то го дохвана, метна го в устата и захвана да го гвачи пред хората, за да докаже, че го бива. Н. Попфилипов, РЛ, 155.

2. Прен. Говоря неясно, неразбрано, обикн. когато искам да кажа нещо, но не се решавам да го изкажа направо; гвацам (Н. Геров, РБЯ).

3. Непрех. Издавам особен шум, като газя с обувки в рядка кал или вода; жвакам, гвацам. Ние зъзнем и от съдраните ни обуща гвачи вода. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 112. — Обувките на партизаните гвачеха по мочурливата земя. З. Сребров, Избр. разк., 95. Свитият на задния нос [на лодката] селянин .. се размърда и с една кратунка заизхвърля водата, която гвачеше под краката ни. Ст. Даскалов, ЕС, 81. Но ето отново дъждът непрестанен / дни цели и нощи вали .. / Калта се облепя по дрехи, ръкави / и гвачи в ботушите, жилава, тежка. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 177. гвача се страд. от гвача в 1 и 2 знач. Докле ся гвачи ястието, в устата ся цеди плюнка из шест жлезици, заровени у страните и у дъното на устната празнина. Лет., 1874, 50-51.