ГВОЗД

ГВОЗД, гво̀здът, гво̀зда, мн. гво̀зди, м. Остар. и диал. 1. Гвоздей. Кандилото висяло в иконостаса на средата, а кандилницата била окачена за опашката на един гвозд. Л. Каравелов, Съч. II, 83. Вързан за дърво, едната му ръка прикована с гвозд, той вика и сочи от брега на дружината си накъде да бяга от поляците. Н. Бончев, Съч. I, 160. Главния гвозд на доклада [на д‑р Шишманов] съставляват собствено "материално-икономичните основи на делото". Пряп., 1903, бр. 24, 2. Сакал да забие един гвозд, та забтисал съта къща. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 102.

2. Чеп на бъчва; грездей (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква