ГВОЗДЕЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГВО̀ЗДЕЙКА ж. Спец. Брана с шипове отдолу. При почви с песъчлив механичен състав могат да се използуват още по-леки оръдия като влачка и гвоздейка. Осн. сел. стоп. VIII кл, 34. Сега, през пролетта, те разрохкват почвата, за да запазят влагата, вместо с брана, с гвоздейка или влачка. С гвоздейката се разрохкват по-сбити почви. ОФ, 1950, бр. 1720, 3.