ГЕБЕРЯСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕБЕРЯ̀СВАМ, ‑аш, несв.; геберя̀сам, ‑аш, св., непрех. Диал. Пренебр. Умирам, пуквам. — Тъй, както я караш, ти ще се умориш. Ей богу, ще вземеш и ще геберясаш някой ден за нищо и никакво. Ст. Чилингиров, ПЖ, 18. — Сина си чакам, господине, Младена чакам, от войската го чакам: бил е в битка, па Найден ми пише, че е лежал в болницата .. — Па и да е геберясал, санким, та що би било? М. Георгиев, Избр. разк., 245. И какъв дявол търся из къра нощем, посред размирието? Какъв дявол ме подкара да търся някакъв си сигурно отдавна геберясал поп Серафим? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 511.

— От тур. gebermek.