ГЕВЕЗЀ

ГЕВЕЗЀ, мн. ‑та, ср. Простонар. Глезльо. Похвалил я [момата] Владко, / Владко гевезето, / .. / похвалил я Владко / за крина орехи. Нар. пес., СбВСт, 859.

— От тур. geveze 'бърборко, дърдорко'.

Списък на думите по буква