ГЕВЕЗЕЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕВЕЗЕЛЍК, мн. ‑ци, м. Простонар. 1. Само ед. Глезене, гевезене; гевезлък. Аз са разглезих и паднах уж на молба, което беше повечето от гевезелик. З. Стоянов, ЗБВ III, 124.

2. Проява на разглезен човек; глезотия. Той сега наистина знаеше защо пие. Пие, защото бяха намислили да използуват неговото пиянство, неговите гевезелици с момите. Ст. Чилингиров, ПЖ, 71.

— Тур. gevezelik.